Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2017 06:05 - За силата на вътрешната сърдечна молитва
Автор: hristiqnskaprosveta Категория: Други   
Прочетен: 285 Коментари: 0 Гласове:
1



 НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ВЪТРЕШНАТА СЪРДЕЧНА МОЛИТВА

ПЪРВИ РЕД 

Наставление на свети Симеон Нови Богослов
Свети Симеон Нови Богослов показва способа на навлизане (на ума) в сърцето в изложението на третия начин на молитва в 68 слово"": „Третият начин на мо¬литва наистина е дивен и неизясним и за онези, които не го познават от опит, не само не е понятен, но дори изглежда невероятен. И наистина в наше време този начин на молитва се среща при малцина, а междувре¬менно той унищожава всички интриги и хитрини, каквито употребяват демоните, за да отвлекат ума към много и разнообразни помисли! Защото тогава умът, свободен от всичко, има време без всякаква пречка да изследва донасяните от демоните помисли, лесно да ги прогонва, и с чисто сърце да отправя молитвите си към Бога."
Като излага след това условията за успеха на този начин, а именно: пълното послушание й опазване на съвестта си чиста по отношение на Бога, на хората и дори на вещите, и внушавайки всичко да се прави така, като че ли се намираме пред Божието лице, той продължа¬ва: „Като действаш по този начин, ти утъпкваш истинския и прав път към третия начин на молитвата, който е следният: умът да пази сърцето, докато се моли, и да се върти вътре в него непрестанно и оттам, от дълбините му да изпраща молитви към Бога. В това е всич¬ко: труди се, докато не усетиш Господа. Когато на¬края умът там вътре в сърцето усети чрез него колко е благ Господ, тогава вече не ще поиска да се отдалеча¬ва от сърдечното място. И тогава той като свети Петър ще каже: Господи, добре е да бъдем тука (Мат. 17:4), и вече винаги ще се вглежда там вътре в сърцето и не ще излиза оттам, прогонвайки всички помисли, внушавани от дявола. За онези, които нямат никакво понятие от това дело и не са вкусили неговата сладост, то изглежда трудно и притеснително. Но вкусилите тази сладост и насладили се от нея в дълбините на сърцето си заедно със свети Павел казват: „Кой ще ни от¬лъчи от любовта Божия" (Рим. 8:35). Защо наши¬те Свети отци, чувайки Господа, Който казва, че от сърцето излизат зли помисли, убийства, пре¬любодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетел¬ство, хули и това осквернява човека (Мат. 15:19-20), чувайки, че на друго място в Евангелието ни се заповядва: „ Очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън" (Мат. 23726), оставиха всякое друго духовно дело и започ¬наха изцяло да се подвизават само в това, тоест в опаз¬ването на сърцето, бидейки уверени, че покрай това дело ще придобият лесно и всякаква добродетел, а без него не могат да успеят в нито една. Всички те са се упражнявалл предимно в него и са писали за него. Който иска, нека да чете писанията им, нека прочете какво е писал за това Марк Подвижник, какво е казал Йоан Лествичний, преподобните Исихий, Филотей Синайски, авва Исайя, Варсонофий Велики и др.
Ако желаеш да научиш как трябва да се върши това (т. е. да се влиза в сърцето и да се пребивава там), ще ти кажа следното.
Три неща трябва да спазиш преди всичко: да не се грижиш за нищо, дори за благостното, а не само за неблагостното и суетното, или, иначе казано, да умър¬твиш всичко, да имаш чиста съвест, така че в нищо да не те изобличава, и съвършено безстрастне, за да не се скланят помислите ти към никоя вещ. След това седни уединено в някое особено и безмълвно място, затвори вратите, отвлечи ума си от всякаква временна и суетна вещ, наклони главата си към гърдите и така стой внимателно вътре в себе си (не в главата, а в гърдите), насочвайки натам ума и чувствените сн очи, и забави диханието си. Като задържиш там ума си, старай се всячески да го насочиш към сърцето така, че като го намериш, той вече изцяло да пребивава там. Отначало там ще откриеш тъмнина и окаменялост, но после, ако продължаваш непрестанно ден н нощ дело¬то на вниманието, ще придобиеш една непрестанна радост. Подвнзавайки се в това, умът ще улучи сърдечното място и веднага ще види там такива неща, каквито никога не е виждал и знаел. От този момент от каквато и страна да възникне или да се покаже някакъв по¬мисъл или образ, умът веднага ще го прогони оттам и ще го унищожи с името Иисусово, тоест с „Господи Иисусе Христе, помилвай ме". Умът ще започне да се гневи срещу демоните, да ги гони и да ги поразява. Другото, което обикновено следва след това, сам с Божията помощ ще узнаеш от опита, запазвайки вни¬манието си и държейки се за Иисуса, тоест молитвата Му: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!"
Наставление на свети Григорий Синаит
Свети Григорий Сннаит излага учението за вътреш¬ната сърдечна молитва и за начините, по конто да се научим на нея, в три беседи за безмълвието и молитва¬та, поместени в "Добротолюбие"-то (част 1, с. 112-119). Ето кратко извлечение от тях:
„Би следвало, като приемем духа на живота в Христа Иисуса, с чиста молитва в сърцето херувимски да беседваме с Господа, но ние, като не разбираме величието, честта и славата на благодатта на възраж¬дането и не се грижим да израснем духовно чрез из¬пълняването на заповедите н за постигането на състо¬янието на умното съзерцание, се отдаваме на безделие, поради което изпадаме в страстни навици и потъваме в бездната на безчувствието и мрака. Случва се и така, че дори рядко си спомняме, че има Бог, а какви трябва да бъдем като чада Божии по благодат, за това пък съвсем не знаем. Вярваме, но не с действената вяра и след обновлението с Духа в Кръщението не престава¬ме да живеем плътски. Ако някога, покаяли се, започ¬нем да изпълняваме заповедите, изпълняваме ги само външно, а не духовно и дотолкова отвикваме от духов¬ния живот, че проявите му в други ни се струват греш¬ки и заблуждения. Така до самата си смърт пребивава¬ме мъртви духом, като не живеем и действаме в Христа и не съответстваме на определението, според което роденото от Духа трябва да бъде духовно.
Междувременно приетото от нас в Светото Кръще¬ние в Иисуса Христа не изчезва - а само се заравя като съкровище в земята, а благоразумието и благодарнос¬тта изискват да се погрижим да го открием и да го направим явно. Как да стане това?
Към това водят следните два начина: първо, този дар се открива с усиленото изпълнение на заповедите, така че доколкото изпълняваме заповедите, дотолкова той проявява своята светлина и блясък; второ, той се проявява и разкрива чрез непрестанното призоваване на Господа Иисуса, или което е същото - чрез непрес¬танната памет за Бога. И първото средство е могъщо, но второто е по-могъщо, така че и първото получава пълната си сила от него. Затова, ако искрено искаме да разкрием заровеното в нас благодатно семе, нека да побързаме по-скоро да навикнем на сърдечното уп¬ражнение и да имаме в сърцето само невидимото и невъобразимо дело на молитвата дотогава, докато то не съгрее сърцето ни и не го разгори в неизречима любов към Господа.
Действието на тази молитва в сърцето става по два начина: понякога умът изпреварва, прилепяйки се към Господа в сърцето с непрестанна памет за Него, друг път действието й, предварително саморазпалено от огъня на веселието, привлича ума в сърцето, карай¬ки го да призовава Господа Иисуса и благоговейно да предстои пред Него. В първия случай действието на молитвата започва да се открива при намаляването на страстите чрез изпълняването на заповедите, сърдеч¬ната топлота, вследствие на усиленото призоваване на Господа Иисуса; във втория - духът привлича ума към сърцето и го помества в дълбините му, като го удържа от обичайното му скитане. От тези два вида молитва и умът бива ту деен, ту съзерцателен: с действеността той с Божията помощ побеждава страстите, а със съзер¬цанието вижда Бога, доколкото това е достъпно за чо¬века.
Деятелната умно-сърдечна молитва се извършва така: седни на стол, висок около една педя, сведи ума си от главата и го задръж в сърцето, а оттам призовавай умно-сърдечно: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!" При това задържай диханието си, за да не дишаш дръзко, защото това може да разсее мислите ти. Ако видиш, че възникват помисли, не се вслушвай в тях, дори и да са прости и добри, а не само суетни н нечисти. Заключвайки ума в сърцето и призовавайки Господа Иисуса често и търпеливо, скоро ще съкрушиш и изтребиш всички помисли, поразявайки ги невидимо с Божието име. Свети Йоан Лествичник казва: ,,С името на Иисуса бий ратниците; няма по-силно от това оръжие нито на небето, нито на земята."
Когато умът изнемогне в този труд и тялото и сърцето ти те заболят от напрегнатото често призова¬ване на Господа Иисуса, тогава стани и пей или се упражнявай в размисъл за някое място от Писанието, в памет за смъртта или пък се заеми с четене, ръкоде¬лие, или нещо друго.  (Преп. Йоан, игумен на Синайската планина. Лествица. Слово 1, н.7.)
Когато се заемеш с делото на молитвата, тогава ти подхожда да четеш само такива книги, в които се излагат учения за вътрешния живот, за отрезвяването и молитвата, а именно Лествицата, словата на Исак Сирин, аскетическите книги на Максим Изповедник, Симеон Нови Богослов, Исихий, Филотей Синайски и други подобни. Временно остави всички писания от друг род, не затова, че не са добри, а затова, че не е време да се занимаваш с тях при сегашното ти настроение и стремеж. Те могат да отклонят ума ти от молитвата. Чети по малко, но като се задълбочаваш и усвояваш прочетеното.
Не оставяй и молитвословията. Някои имат голя¬мо молитвено правило, други съвсем оставят молитве¬ника, като се молят Господу единствено с умната мо¬литва. Ти избери средата: не избирай много молитви, защото оттук може да се появи смущение, но и не ги изоставяй напълно в случай на немощ и разслабление. Ако видиш, че молитвата действа в тебе и не престава сама да се движи в сърцето ти, не я оставяй и не се захващай с молитвеника. Това би значило да оставиш Бога вътре, а сам да излезеш навън п оттам да отпра¬вяш беседата си към Него. Онези, които нямат все още действието на молитвата, трябва да молитвословят много и. дори без мярка, за да бъдат непрестанно в това многомолитвие и разномолитвие, докато от този тежък труд не се съгрее сърцето и не започне действи¬ето на молитвата в него. Който вкуси накрая от тази благодат, той трябва да молитвослови с мярка, а пове¬че да пребивава в умната молитва, както са заповяда¬ли Отците. В случай на вътрешно разслабление, тряб¬ва да се молим или да четем отеческите писания. Излишно е да се употребяват весла, когато вятърът е издул платната: те са нужни тогава, когато вятърът затихне и лодката спре. Велико оръжие срещу враго¬вете има онзи, който в молитвата притежава и съкрушаващ плач, за да не изпада в самомнение от получа¬ваната молитвена радост. Ще избегне всякаква вреда само онзи, който пази такава радост-печал. Истинската непрелестна вътрешна молитва е онази, в която из¬хождащата от молитвата Иисусова топлина обгаря земята на сърцето, изгаряйки страстите като тръни. Тя озарява с веселие и мир душата и не идва нито отляво, нито отдясно, нито дори свише, но като извор се изтръгва от сърцето чрез животворящия Дух. Възлюби и възревнувай да придобиеш само нея в сърцето си, като пазиш ума си винаги немечтателен. С нея не се бой от нищо; защото Този, Който е казал: „Дерзайте, Аз съм, не се бойте", Сам е с нас."
Наставление на монах Никифор
Монах Никифор излага своето наставление за навлизането в сърцето в своята беседа "За трезвението и опазването на сърцето":
„Вие, които искате да възприемете небесния огън в сърцето с чувство и опитно да познаете какво е Цар¬ството Небесно, съществуващо вътре във вас, дойде¬те, аз ще ви разкажа науката за небесното житие, или по-точно изкуство, което без труд и пот въвежда своя вършител в пристанището на безстрастието. Чрез па¬дението ние сме излезли навън; нека да се върнем към себе си, загърбвайки външното. Примирението и сродяването с Бога е невъзможно за нас, ако отнапред не се върнем към себе си не влезем от вън вътре." Само вътрешният живот е истински християнски живот. За това свидетелстват всички отци.
Така „Един брат запитал авва Агатон кое е по-важно - телесният труд или опазването на сърцето? Старецът отвърнал: „Човекът е подобен на дърво, те¬лесният труд са листа, а опазването на сърцето - плод." Понеже според Писанието всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огъня, оче¬видно е, че цялото си внимание трябва да насочите към плода, тоест към опазването на сърцето. Впрочем за вас е нужна и обвивката от листа, което е телесният труд."
Свети Йоан Лествичник казва: „Заключвай вра¬тата на килията на тялото си, вратата на устата за ези¬ка и вътрешната врата за лукавите духове. Като седиш на висота (т.е. като утвърдиш вниманието върху сърце¬то), наблюдавай, ако си изкусен, какви и колко крадци влизат във лозето на твоето сърце, за да откраднат плода му. Надзирателят (т. е. вслушващият се в сърцето си), като се умори, да стане и да се помоли, после пак да седне и мъжествено да се заеме със същото дело (т.е. с вслушване в сърцето и молитва)"
Свети Макарий Велики учи: „Главното дело на подвижника е в това, като навлезе в сърцето си да се пребори там със сатаната, и като противоборства на помислите му, да воюва с него."
Свети Исак Сирин пише: „Потруди се да навле¬зеш във вътрешната си съкровищница, там ще видиш съкровище небесно. Лествицата към Царството Небесно е скрита вътре в тебе, тоест в сърцето ти. И така, умий се от греха и се съсредоточи в сърцето си: там ще намериш стъпалата, по които можеш да се изкачваш горе
Ето и изречение на Карпатий: „Много подвизи и труд са потребни в молитвите, за да се постигне несмутено състояние на мислите - това е друго сърдечно небе, където живее Христос, както казва Апостолът."
Ето думите на Симеон Нови Богослов: „Откакто човек е бил изгонен от рая и се е отдалечел от Бога, дяволът и бесовете са получили свободата да колебаят ден и нощ невидимо умствената сила на всеки човек. Умът не може да се огради от това по друг начин освен с постоянната Божия памет. Този, чиято памет се държи за Бога, може да удържа от скитане и мислената си сила."
Така учат и всички Свети отци. Това най-велико дело почти всички възприемат от другите чрез поуче¬ние. Само малцина са го получавали и го получават без обучение, направо от Бога, заради топлотата на вярата си. И така, трябва да се търси наставник, който позна¬ва делото. Ако ли пък няма такъв, тогава призовавай¬ки на помощ Бога, в съкрушение на сърцето и сълзи, прави това, което ще ти кажа.
Известно е, че диханието, с което дишаме, през белите дробове  докарва въздуха до сърцето. И така, седни, съсредоточи ума си, въвеждай го чрез диханието вътре, накарай го заедно с вдишвания въздух да слезе до самото сърце и го дръж там, като не му даваш да излезе, колкото и да му се иска. Като го задържаш там, не го оставяй без деен, но му дай следните свеще¬ни думи: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме!" И нека той ги повтаря ден и нощ. Погрижи се да навикнеш на това пребиваване вътре с посочената молитва и внимавай умът ти да не излиза бързо оттам, защото отначало той ще изпитва униние от това стес¬нено пребиваване вътре. Затова пък, като навикне, ще му бъде весело и радостно и сам ще пожелае да остава там. Както човек, завърнал се у дома си от далечни страни, изпитва огромна радост да види пак жена си и децата си - така и умът, като се съедини със сърцето, се изпълва с неизказана радост и веселие.
Ако успееш да влезеш в сърцето по начина, кой¬то ти показах, въздай благодарност на Бога и се придържай към това дело винаги и то ще те научи на това, което не си си и представял. Но ако дори и много да се трудиш, но все пак не успяваш да влезеш в стра¬ната на сърцето по показания начин, прави това, което ще ти кажа, и с Божията помощ ще намериш желано¬то. Известно е, че словесността на човека (вътрешно¬то слово, словото, с което беседваш със себе си) е в гърдите: защото там в гърдите, когато устата мълчи, ние говорим сами със себе си и се съвещаваме, там извършваме и молитвите (когато мислено ги изговаря¬ме наизуст), и псалмопеннето, а и всяка друга беседа със себе си. На тази именно словесност, като й отне¬меш всички помисли, дай да изрича непрестанно: „Гос¬поди Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме!", и се принуждавай вместо каквито и да е други думи само това да се изговаря отвътре. Търпеливо прави това из¬вестно време и чрез него без всякакво съмнение ще се открие входът в сърцето ти, както сами познахме това от опит.  I
Заедно с това желано и радостно влизане в сърце¬то опазвай го с внимание и при теб ще дойде целия лик на добродетелите: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост и прочее."
Наставление на Игнатий и Калист
Иноците Калист и Игнатий Ксантопули излагат уроците си за вътрешната сърдечна молитва в цели сто глави, поместени в "Добротолюбие". Ето главното от тях, което ни и нужно:
„Начало на живота с Бога са ревността и усърд¬ният стремеж да се живее по спасителните Христови заповеди, а краят - появата в съвършенство на онова, което е положено в нас чрез Божествената благодат в кръщението, или трябва да отхвърлите от себе си вехтия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, ... и да се облечете в новия човек (Еф. 4:22, 24), тоест Господа Иисуса Христа. Като казва божественият Па¬вел: „Чеда мои, за които съм пак в родилни бол¬ки, докле се изобрази във вас Христос" (Гал.4:19).
„Когато се кръщаваме - казва свети Златоуст, -тогава душата ни, очистена от Светия Дух, сияе повече от слънце. Както чистото сребро под слънчевите лъчи сияе не поради естеството си, а поради озаряването му от слънцето, така и душата, очиствана в кръщението, приема лъчите от славата на Духа и сама вътрешно ставаславна. Но уви! Тази слава, неизречена и страшна, само за ден или два пребивава в нас, а след това ние я гасим, потапяйки я в бурята на житейските грижи, стра¬стните и дела."
Ние напразно приемаме в Божественото лоно, тоест в Светата купел, съвършената Божия благодат, ако след това я скриваме под мрака на житейските грижи и страсти. Но ние можем отново да я възстано¬вим и очистим чрез покаянието и изпълнението на Божиите заповеди и да съзрем нейната преестествена светлина. Това става според мярата на вярата на и усърдието да се живее според нея, но най-вече по благословията на Господа Иисуса Христа. Свети Марко казва: „Христос, съвършеният Бог, е дарувал на кръщаващите се съвършената благодат на Светия Дух, която не изисква от нас никакво приложение. Тя се открива сама и става явна според мярата на изпълнението на заповедите, докато достигнем до пълната възраст на Христо¬вото съвършенство."
И така, понеже начало и корен на спасителното действие е да живеем по заповедите на Господа, а краят - възстановяването на даруваната ни изпърво чрез Кръщението съвършена благодат на Духа, която живее в нас, но е погребана под страстите и се открива отново само чрез изпълнението на Божиите заповеди, то подобава да възревнуваме за тяхното изпълнение, за да очистим и видим по-ясно съществуващия в нас дар на Духа. Довереникът на Господа, Йоан, казва, че онзи, който спазва заповедите Господни, пребивава с Господа и Господ с него. Сам Господ още по-пълно излага това, като казва: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам... ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Йоан. 14:21,23).
Това точно изпълнение на спасителните заповеди е невъзможно за нас без Господа Иисуса Христа, как¬то Той Сам казва: „Без Мене не можете да върши¬те нищо" - и както е изповядал Апостолът, че в ни¬кого другиго няма спасение (Деян. 4:11). За нас Той е Пътят, Истината, и Животът. Затова славните ни наставници и учители с живеещия в тях Свети Дух премъдро ни поучават преди всякакво друго дело да се молим на Господа н да си изпросваме от Него без съмне¬ние милости. Непрестанно да носим в сърцето, ума и устата си Неговото всесвято и пресладко име. С него да живеем, да спим, да бодърстваме, да ходим, да ядем и да пием, Защото както през времето, когато не Го призоваваме, в нас се събира всичко лошо и пагубно, така и когато Го зовем, всичко лошо се прогонва, ни¬кое благо не оскъднява и няма нещо, което ние не бихме могли да изпълним. Както Сам Господ е казал: „Който пребъдва в мене, и Аз в него, той дава много плод" (Йоан. 15:5).
И така, като осъзнаем немощта си и възложим цялото си упование на Господа, като въз любим запо¬ведите дори до готовност, по-скоро да дадем живота си, отколкото да нарушим някоя от тях, да насочим всичките си усилия към навика да се утвърдим в не¬престанното призоваване на спасителното име Господне, което е разрушително за всяко зло и съзидателно за всяко добро. За да облекчат този труд, Светите отци посочват и едно особено, художествено извършва¬не, като го наричат изкуство и дори изкуство над изку¬ствата. Предлагаме тук естественото изкуство на предивния Никифор как да се влиза вътре в сърцето чрез диханието, което много спомага за съсредоточаването на мислите.
Правилото му е следното: седни в уединено място и съсредоточавайки ума си, въведи го чрез дишането в сърцето си и като спреш там с внимание, призовавай непрестанно: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме!" Така прави дотогава, докато този зов не се слее със сърцето ти и не стане непрекъснат.
Така ни учат всички Свети отци. Свети Златоуст казва: „Моля ви, братя, никога да не преставате да изпълнявате правилото на тази молитва." На друго място: „Трябва всеки - независимо дали яде или пие, седи, служи, пътешества, или върши нещо друго, не¬прекъснато да зове: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме!" Нека името на Господа Иисуса Христа, като навлиза в сърдечните дълбини, да смири пагубния змей, а душата да спаси и оживотвори. Пребъдвай непрестанно в призоваването на името на Господа Иисуса, за да погълне сърцето Господа и Гос¬под - сърцето и да станат те едно." И още: „Не от¬лъчвайте сърцето си от Бога, а винаги пазете в него паметта за нашия Господ Иисус Христос, докато име¬то Му се закрепи в сърцето, и за нищо друго не мислете освен за това, да се възвеличи във вас Христос." Свети Йоан Лествичник казва: „Иисусовата памет да се съедини с диханието ти." И свети Исихий пише: „Ако искаш да покриеш със срам чуждите за теб по¬мисли и непрестанно да отрезвяваш сърцето си, нека молитвата към Господа Иисуса да се съедини с диха¬нието ти и след няколко дни ще видиш желанието си изпълнено."
Нека се знае, че ако научим ума си да слиза за¬едно с диханието в сърцето, то ще забележим, че слизай¬ки там, той е сам и гол и се придържа само за паметта и призоваването на нашия Господ Иисус Христос; на¬против, излизайки оттам и разпростирайки се върху външните предмети, той, без да ще, се разпределя сред много представи и спомени. За запазването на тази простота и единичност на ума опитните в това дело отци са заповядали онзи, който е възревнувал да при¬добие навика да отрезвява ума в сърцето си, да седи в безмълвно и неосветено място, особено в началото на този добър подвиг. Защото виждането на външни предмети естествено става причина за разсейването на мислите. Когато безмълвната и тъмна стая скрива от нас външното, мисълта престава да се отклонява и по-лесно се съсредоточава в себе си, както казва Василий Велики: „Когато чувствата не го разпростират над света, умът се завръща в себе си."
Забележи внимателно, че същността на този подвиг се състои в единомисленото, сърдечно, чисто и немечтателно призоваване с вяра на нашия Господ Иисус Христос, а не само в слизане в сърцето чрез диханието и седенето в безмълвно и тъмно място. Всичко това и подобното нему е изобретено от Отците не за друго, а защото те са виждали в това начина за събиране на мислите и възвръщането им от обичайните мечтания към себе си. От навика за съсредоточаване и вслушване в себе си се ражда и навикът чисто и немечтателно да се молим с ума в сърцето.
Знай и това, че всички помощни положения на тялото се препоръчват и определят от подобни правила и се смятат за необходими, докато не се постигне чиста и немечтателна сърдечна молитва. Когато това се постигне с благоволението и благодатта на нашия Господ Иисус Христос, тогава ще изоставиш многото и различни способи и ще пребъдеш съединен без думи с Господа в чиста и немечтателна сърдечна молитва, без да се нуждаеш вече от тези спомагателни средства.
И така, искаш ли на дело да се сподобиш с живот в Иисуса Христа, потруди се по всяко време и час, както и при всяко дело, чисто и немечтателно да се молиш Господу в сърцето си, така че от младенческа възраст да можеш да достигнеш до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13) Не забравян при това,че когато от време на време при теб дохожда чистата и самодвижна молитва, по никакъв начин не бива да я спираш със своите молитвени правила. Така учи Филимон: „Ако денем или нощем те сподоби Господ да усетиш чиста и немечтателна молитва, тогава остави правилата си и с всичките си сили се прилепян към Господа Бога и Той ще просветли сърцето ти в духовното възношенне."
Когато се сподобиш молитвата непрестанно да пребивава в сърцето ти, тогава, както казва Исак Сирин, "ти си достигнал върха на всички добродетели и си станал жилище на Духа Свети. Такава молитва не ще престане, седиш ли, ходиш ли, ядеш ли или пиеш или пък вършиш друго. Дори и при дълбок сън без труд тези молитвени благоухания ще изхождат от сърцето ти и ако мо¬литвата замлъкне в съня, то вътре тя винаги и без да спира, тайно ще свещенодейства. "
ВТОРИ РЕД
Изречения на Исихий, презвитер Иерусалимски
1. Вниманието е непрестанното и освободено от всякакъв помисъл безмълвие на сърцето, в което то е с Иисуса Христа, Сина Божи, и Бога, и с Него единия непрестанно и непрекъснато диша, Него призовава, с Него мъжествено се опълчва против враговете и на Него, Който има власт да опрощава греховете, изповядва своите прегрешения (гл. 5).
2. Отрезвяването е твърдото поставяне и задържане на ума пред дверите на сърцето, така че той да вижда как наближават чуждите помисли, тези крадци; да чува какво говорят и вършат тези губители и каквиобрази начертават и изграждат демоните, опитвайки се чрез тях да го увлекат в мечтание и да го прелъстят.
Ако с любов и труд изпълняваме това дело, то ясно ще ни покаже изкуството на мислената бран (гл. 6).
3. Обредите на отрезвяването: първият е да бдим непрекъснато за мечтанията, или за примамките; вто¬рият - да пазим сърцето си винаги мълчаливо и без¬мълвно от всякакъв помисъл и да се молим; третият -непрестанно да призоваваме на помощ Господа Иисуса Христа в смирение; четвъртият - в душата си да имаме непрестанна паметта за смъртта; петият, най-действен от всички - да обръщаме очите си само към Небето, без да се вслушваме в земята (гл. 14-18).
4. Онзи, който се подвизава вътрешно, всеки едни момент трябва да внимава за следните четири неща: смирение, крайно внимание, противоречие спрямо помислите и молитва. Смирение - понеже води война със съперници, гордите демони, винаги да има в ръката на сърцето си Христовата помощ, защото Господ ненавижда гордите. Внимание - за да държи сърцето си без всякакъв помисъл, дори той да е добър. Противоречие - веднага щом с острото зрението на ума забележи новодошлия недоброжелател, с гняв да се възпротиви на лукавия, както се казва: ,,И да обръщаме очите си, аз ще дам отговор на тоя, който ме хули... Само в Бога се успокоява душата ми" (Пс. 118:42; 61:2). Молитва - за да може веднага след противоречието с   неизречимо въздихание да призове от дълбините на сърцето си  Христа. И тогава сам подвизаващият се ще види как поради името на Иисуса врагът със своето мечтание ще се разсее като прах от вятъра или ще изчезне като дим (гл. 20).
5. Който няма чиста от помисли молитва, той няма оръжия за бран - молитва, казвам, такава, която непрестанно да действа във вътрешните съкровищници на душата и с призоваването на Господа Иисуса Христа да бичува и изгаря врага, който воюва скришно (гл. 21).
6. Трябва с острия и напрегнат умствен взор да гледаш навътре, за да разпознаваш влизащите. Щом ги познаеш, веднага с противоречието съкрушавай главата на змея и наред с това с въздихание призови Хри¬ста. Тогава ще придобиеш опита на невидимото Божествено застъпничество (г. 22).
7. Ако със смирено мъдруване, памет за смъртта, самоукор, противоречие на помислите и призоваване на Иисуса Христа винаги пребиваваш в сърцето си и всеки ден изминаваш своя тесен, но радостен и сладостен мислен път с тези оръжия, ти ще навлезеш в светая светих на съзерцанието и ще бъдеш просветен с познанието за дълбоките Христови тайни, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:3). Защото в Христа Иисуса ще почувстваш, че в душата ти е слязъл Дух Свети, с който човек се просвещава с открито лице да види славата Господня (гл. 29).
8. Дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да погълне (1 Пет. 5:8). Да не престават никога при вас сърдечното внимание, отрезвяването, прекословието на помислите и молитвата към Христа Иисуса, нашия Бог, защото по-добра помощ от Иисусовата не ще намерите през целия си живот, защото само Той, единният Господ, като Бог познава демонските замисли, мрежи и лукавства (гл. 39).
9. Както солта услажда хляба и всяка храна и запазва месото от гниене, така е и с умното запазване на мислената сладост и дивното възношение в сърцето, защото и то божествено услажда както вътрешния, така и външния човек, прогонва зловонието на лошите помисли и ни запазва винаги в добро (гл. 87).
10. Доколкото се вслушваш бдително в ума си, дотолкова и ще е топло молитвеното ти желание към Иисуса, а ако се вслушваш небрежно в него, то ти ще се отдалечиш от Спасителя. И колкото първото осветява силно умствения въздух, толкова последното,тоест отклоняване от отрезвяването и сладостното призоваване на Господа, обикновено съвсем го помрачава (гл. 90).
11. Непрестанното и с топло желание извършвай пълното със сладост и радост призоваване на Иисуса така, че въздухът на сърцето от крайно внимание да се изпълни с радостна тишина. Защото Господ Иисус Христос е и причината да се очисти напълно сърцето, Синът Божи и Бог, Причина и Творец на всичко добро. Защото сам Той казва: „Аз, Господ, върша всичко това" (Ис. 45:7).
12. От непрестанното помнене и призоваване на Господа   Иисуса Христа, ако не бъдеш бездеен към всякогашната молба към Него и непрекъснатото отрезвяване като единствено неотложно н необходимо дело, се ражда едно божествено състояние. И наистина ние винаги трябва да вършим едно извършвано по един и същи начин дело - призоваването на Иисуса Христа, нашия Господ, да се обръщаме с горещо сърце към Него, за да ни даде да се причастим и да вкусим името Му. Защото честотата е майка на навика както по отношение на добродетелта, така и по отношение на порока, а после навикът вече властва като природа. Като достигне до такова състояние, умът сам търси враговете си така, както ловджийското куче - заека в храсти¬те, но последното го търси, за да го улови, а първият- за да ги порази и разгони (гл. 97).
13. Опитният в делата, великият Давид се обръща към Господа: „Аз към Теб прибягвам, защото Бог е моят застъпник" (Пс. 58:10). Така и запазването на сърдечното и мисленото безмълвие в нас, от което се раждат всички добродетели, зависи от съдействието на Господа, Който ни е дал заповедите и прогонва от нас, когато непрестанно го призоваваме, непотребната забрава, която най-вече погубва сърдечното без¬мълвие, както водата погубва огъня. Затова не се отдавай на сън от безделие за погибел на себе си, но с името на Иисуса бичувай враговете. Това сладко име да се прилепи към диханието ти и тогава ще узнаеш ползата от безмълвието (гл. 100).
14. Когато ние, недостойните, се сподобим със страх и трепет да се причастим към Божествените Пречисти тайни на Христа Бога и Царя наш, тогава най-много ще покажем отрезвяване, опазване на ума и строго внимание и този божествен огън, тоест Тялото н Кръвта на Господа Иисуса Христа, ще изтреби греховете ни и нашите малки н големи слабости. Защото влизайки в нас, той веднага прогонва от сърцето лукавите духове на злобата и прощава миналите грехове. И тогава умът ни остава свободен от безпокойството на лукавите помисли. Ако след това, стоейки пред дверите на сърцето, най-внимателно пазиш ума си, то когато пак се сподобиш със Светите тайни, Божественото Тяло все повече и повече ще го просветлява и ще го прави да блести подобно на звезда (гл. 101).
Трябва усърдно да се грижим за запазването на това, което е скъпоценно. А истински скъпоценно в нас е само това, което ни пази от всяко зло - както чувствено, така и мислено. Такова е опазването на ума чрез непрестанното призоваване на Иисуса Христа, което означава винаги да гледаме в дълбочината на сърцето си и непрестанно да безмълстваме в мислите си, дори ще кажа и така - да се стараем да бъдем свободни и от помислите, които ни се струват десни, и от всякакви помисли изобщо, за да не се спотаят под тях крадците (гл. 103).
16. Както мълнията се намира във въздушното пространство, преди да падне дъждът, така трябва винаги да се намира в пространството на сърцето ни и името на Иисуса Христа. Това е добре известно на онези, които са опитни във вътрешната бран. Тази бран трябва да се води, както се води обикновена война. Първото дело е вниманието, след това, когато забележим, че приближава вражески помисъл, да хвърлим върху му с гняв словата на сърдечната клетва; третото дело е да се помолим против него, като обърнем сърцето си към призоваването на Иисуса Христа, за да се разсее веднага този демонски призрак, за да не тръгне умът след това мечтание като дете, нодмамвано от някой изкусен фокусник (гл. 105).
17. Ето дивния плод на ума от безмълвието - в него греховете, които отначало чукат в ума само като помисли, за да станат после, ако бъдат приети от сърцето, груби чувствени грехове, всички се отсичат мисле¬но във вътрешния наш човек от добродетелта на трезвостта, която не им позволява да влизат и да излизат като лоши дела, чрез застъпничеството на нашия Господ Иисус Христос.
18. Както долините обилно дават пшеница, така и Иисусовата молитвата обилно плоди в сърцето всякакво добро, или по-добре да кажем, че това ти дава Сам Господ Иисус Христос, без Който нищо не можем да вършим. Отначало ти ще я видиш като стълба, после като книга, по която ще четеш, накрая, преуспявайки все повече и повече, ще я видиш като Небесния Йерусалим, града на Царя на силите с Единосъщния Му Отец и покланяемия Дух Свети.
19. Когато след смъртта душата се извиси към небесните врата, тя и там не ще се посрами от враговете си, като има зад себе си Христа. И тогава, както и сега, пред дверите тя дръзновено ще се обърне срещу им. Стига само до самия си изход да не се лени ни ден, ни нощ и да призовава Господа Иисуса Христа, Сина Божи. Тогава Той ще я защити според неотменимия божествен обет, конто е изрекъл в притчата за неправедния съдия: „Казвам ви, ще ги защити наскоро" (Лук. 18:89), и в сегашния живот, и при излизането й от тялото.
20. Ако започнем да живеем с внимание на ума и с отрезвяването съчетаем смирение, а към прекословието прибавим молитвата, то ние ще вървим добре по мисления път с покланяемото и свето име на Иисуса Христа като че с многосветъл светилник. Ако пък се надяваме само на трезвостта или вниманието, скоро ще бъдем подложени на нападение от враговете, ще паднем и ще бъдем низвергнати. Тогава коварните злоумишленици ще започнат да ни побеждават, а ние ще започнем все повече и повече да се оплитаме в зли желания като в мрежи или ще се подложим на заколение от тях, нямайки при себе си победоносния меч -името на Иисуса Христа. Защото само когато този посветен меч бъде размахван непрестанно в изчистеното от всякакъв образ сърце, той ще съумее да ги накара да побягнат, съсичайки ги, изгаряйки ги и изяждайки ги, както огънят сламата (гл. 152).
21. Дело на непрестанното отрезвяване, душеполезно и многоплодно, е веднага да се съзират образу¬ващите се в ума мечтателни помисли. Дело на прекословието е да се изобличават и позорят помислите, опитващи се да навлязат във въздуха на нашия ум посредством представянето на някакъв чувствен предмет. Онова, което веднага погасява и разсейва всякакъв помисъл на враговете, всяко слово, всяка мечта, всеки идол и всеки стълб на злобата, е призоваването на Господа. И ние сами виждаме в ума си как мощно ги поразява Иисус, нашият велик Бог, и как защитава нас, смирените, бедните и негодните за нищо (гл. 153).
22. Няма да стигне далеч кораб без вода; няма да преуспее и опазването на ума без отрезвяване със смирение и постоянна Иисусова молитва (гл. 168).
23. От непрестанната мислена молитва въздухът в нас се очиства от мрачните облаци и ветровете на духовете на злобата. Когато сърдечният въздух е чист, нищо не препятства да сияе в него божествената Иисусова светлина, стига да не се подадем на тщеславието и съмнението, не пресегнем към недосегаемото и не бъдем лишени за това от Иисусовата помощ; защото Христос ненавижда всичко такова, бидейки Сам образец за смирение (гл. 175).

24. Както не може да се пишат букви във въздуха, а трябва да се начертават с резец върху някакво твърдо тяло, за да се запазят, така и с труда на отрезвяването трябва да съчетаваме Иисусовата молитвата, за да бъде в нас цяла прекрасната добродетел на трезвостта и заедно с Него и чрез Него да се съхрани навеки неотделима от нас (гл. 183),
25. Онова опазване с Божията помощ на ума, извършвано заради единия Бог, установило се в душата, доставя на ума мъдрост да извършва подвизи в Господа. То дава на своя причастник и немалка способност да устройва по Бога външните си дела и слова с безукорно разсъждение (гл. 194).
26. Блажен е наистина оня, който така се е прилепил с мисълта си към Иисусовата молитва, призова¬вайки непрестанно Господа в сърцето си така, както въздухът приляга на телата ни или пламъкът на свещта. Като минава над земята, слънцето прави деня, а светото и достойно за почит име на Господа Иисуса, непрестанно сияейки в душата, поражда безкрайно множество слънчеви помисли (гл. 196).
27. Когато се разсеят облаците, въздухът се очиства. Когато със Слънцето на Правдата - Иисус Хрис¬тос, се разсейват страстните мечтания, тогава обикновено в сърцето се раждат светловидни и звездовидни помисли поради просвещаване на сърдечния въздух от Иисуса (гл. 197).

 

 

Изречения на Филотей Синайски
1 . Извършителят на благочестието трябва да пре¬следва с ума си такава цел, която е като Маргарит или скъпоценен камък, да пази като скъпоценност в сърцето си в съвършенство паметта за Бога. Подобава да изостави всичко, дори тялото си и да презре живота си, за да достигне единия Бог в сърцето си (гл. 1).
2. Трябва мъжествено и неотстъпно да стои от сутринта пред дверите на сърцето с памет за Бога и непрестанна Иисусова молитва в душата и с тази мислена стража да убива всички грешници на земята, то¬ест с вярната, усилена и насочена нагоре памет за Бога да посича заради Господа главите на силните и започващи бран помисли (гл. 2).
3. Отрезвяването справедливо се нарича път, защото и то води към Царството, и в онова, което е вътре в нас, а и в бъдещото. Нарича се и умно извършване (духовна работилница), защото то обработва и избелва (полира) духовните нрави и преправя страстното в безстрастно. То е подобно и на прозорче, през което Бог наднича и се явява на ума (гл. 3).
4. Където е смирението, паметта за Бога с трезвост и внимание и честата, насочена против враговете молитва, там е мястото Божие, или сърдечното небе, в което пълчшцата на бесовете се страхуват да стоят, защото там обитава Бог (гл. 4).
5. Първата врата, въвеждаща в мисления Йерусалим и във вниманието на ума, е разумното мълчание на устата, макар и умът още да не безмълства; втората - умереното въздържане в храненето, пиенето и съня, а третата - очистващата ума и тялото непрестанна памет и размисъл за смъртта (гл. 6).

6. Сладостната памет за Бога, тоест за Иисуса Христа, със сърдечен гняв н спасителна неприязън (към всичко греховно) обикновено разрушава всички магии на помислите, разните внушения, слова и мечтания, срамни представи и, накратко казано, всичко онова, с което се въоръжава и с дързост пристъпва губителят враг, търсейки да погълне душите ни. Когато Го призоваваме. Иисус лесно изпепелява всичко това. Защо¬то в никого другиго няма за нас спасение освен в Него. Това е казал и Самият Спасител: „Без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан. 15:5) (гл.22).
7. Всеки час и всеки миг да пазим сърцето си от помисли, които затъмняват духовното огледало, в което трябва да се отразява като светлина само и един¬ствено Иисус Христос, Който е премъдрост и сила на Бога Отец. Да търсим непрестанно Царството Небесно вътре в сърцето. И тогава, ако очистим окото на разума, разбира се, тайнствено ще намерим вътре в себе си и зърното, и бисера, и кваса, н всичко друго. Затова и нашият Господа Иисус Христос е казал: „Царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:21), разби¬райки под това пребиваващото вътре в сърцата ни Божество (гл. 23).
8. При воденето на вътрешната бран постъпвай така: с отрезвяването съчетавай молитвата и то ще я усилва, а молитвата ще усилва него. Отрезвяването, наблюдавайки непрестанно за всичко, което става вътре, забелязва как враговете се опитват да влязат там и заграждайки входа пред тях със силата си, призовава в същото време на помощ Господа Иисуса Христа, за да прогони оттам лукавите бранници. При това вниманието загражда входа прекословейки; а призоваваният Иисус прогонва демоните с техните мечтания (гл. 25).
9. С крайно напрежение на вниманието пази ума си. Щом забележиш вражески помисъл, веднага му се възпротиви, но наред с това бързай да призоваваш Христа Господа в защита. Когато говориш, пресладкият Иисус ще каже: „Аз съм с теб, за да те защитя." Но и след като враговете бъдат у смирени с молитвата, ти пак продължавай усърдно да внимаваш с ума си. Ето идат нови вълни на помислите, повече от предишните, една след друга се насочват към тебе, така че душата потъва в дълбините и е готова да погине. Но Иисус, замолен от учениците, като Бог отново забранява злите ветрове на помислите и те стихват. Ти пък, като видиш час или минута свободна от вражески нападения, прослави Спасилия те и се вглъби в размисъл за смъртта (гл. 26).
10. Върви по своя път с дълбоко сърдечно внимание към духовното чувство. Вниманието п молитвата, ежедневно съчетавани заедно, стават подобни на огнената колесница на Илия, издигайки на небесна висота оня, който е причастен към тях. Но какво казвам? При този, който се е установил в трезвостта, чистото сърце става мислено небе със свое слънце, луна и звезди, става вместилище на невместимия Бог според тайнственото видение и възхождане на ума (гл. 27).

Изречения на Митрополит Теолипт
1. При залеза на слънцето настъпва нощта. Така и когато Христос се отдалечава от душата, обгръща я помрачаване от страстите и мислените зверове започват да я терзаят. Но изгрее ли чувственото слънце, зверовете се скриват в пещерите си. А възсияе ли Христос върху твърдината на молещия се ум, всеки оби¬чай на този свят се отдалечава и умът започва делото си, тоест божествено поучение до вечерта.
2. Въздържай се от външни беседи и се бори с вътрешните помисли, докато не откриеш мястото на чистата молитва и жилището, в което обитава Христос, Който те просвещава и услажда с познанието и посещението Си.
3. Както отпечатъкът на крака върху сняг се разтапя от сияещото слънце или от проникнала вода, така и спомените, запечатани върху мислите със сластолюбиви дела, се унищожават от Христа, възсиял в сърцето чрез молитвата и от дъжда от богоумилени сълзи.

4. Честите молитви, извършвани мислено с горещо умиление, изглаждат спомените за предишни дела. Просвещаването на душата с паметта Божия, с вяра и съкрушение в сърцето като бръснач изглажда лошите спомени.
5. Като се уединиш външно, опитвай се да навлезеш във вътрешната кула на душата, която е дом Христов, където винаги има мир, радост и тишина. Мисленото слънце Христос изпуска от Себе Си тези дарове като лъчи и като някакво въздаяние ги подава на душата, която Го приема с вяра и Добротолюбие.
6. Като седиш в своето уединение помни Бога и отвличайки ума си от всичко, устремявай го единствено към Него, изливайки цялото разположение на сърцето и се прилепяйки се към Него с любов. Паметта за Бога е умно съзерцание, защото Той привлича зрението и желанието на ума и го озарява със Своята светлина. Умът, след като престанат да съществуват в него всички образни представи, се обръща към Бога и без-видно Го съзерцава.
7. Молитвата е мислена беседа с Господа, изричаща молитвените слова с едновременно устремяване на ума към Него. Когато мисълта изрича често името Господне, а умът ясно внимава в призоваването Му, тогава светлината на богопознанието озарява като светъл облик цялата душа.
8. Вярвай, истина ти казвам, че ако във всяко дело имаш неотлъчно при себе си майката на всичко добро - молитвата, тя не ще дреме, докато не ти посочи този чертог, не те въведе вътре и не те изпълни с неизразима слава и веселие. Като отстранява всички препятствия, тя изглажда пътя на добродетелта н го прави удобен за търсещия.
9. Шествайки по мисления път, чети думите на молитвата и беседвай с Господа, призовавайки Го по¬стоянно, и без униние неотстъпно се моли, подража¬вайки на оная вдовица, която се молела на неукроти¬мия съдия. Тогава това ще означава, че ти ходиш с духа, без да гледаш на плътските похоти, и със светс¬ките помисли не пресичаш непрекъснатостта на молит¬вата, защото си храм Божи, в който безмълвно се възпя¬ва Бог. Така, молейки се мислено, накрая ще се сподобиш да постигнеш непрестанната памет за Бога, да навлезеш в недостъпните съкровищници на ума и в тайнствените съзерцания да виждаш Невидимия, да служиш насаме на Единния Бог, в разбираните само от тебе излияния на любовта.
Изречения на Варсонофий Велики и Йоан
1. Враговете се обезсилват от призоваването на Божието име. Като знаем това, да не преставаме да Го призоваваме на помощ. Това е молитва, а Писанието казва непрестанно се молете (отг. 422).
2. Помни, че Бог е сърцеведец, гледа в сърцето, и там Го призовавай. Това именно е казано в Писание¬то: „Като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно" (Мат.6:6). Нека тогава да затворим уста и да Му се помолим в сърцето, защото, който затваря устата и призовава Бога или Му се моли в сърцето си, той изпълнява посочената запо¬вед (отг. 427).
3. Твоят сърдечен труд трябва да се състои в това непрестанно да се молиш на Бога. Ако желаеш да ус¬пееш, положи началото и търси без леност, с надежда и Бог ще те благослови с успех (отг. 26).
4. Непрестанното призоваване на Божието име е лечение, убиващо не само страстите, но и самото им действие. Както лекарят налага съответното лекарство или пластир на раната на страдащия и те действат, без болният да знае как става това, точно така и името Божие, бидейки призовавано, убива всички страсти, макар и да не знаем как (отг. 421).
5. Господ е казал: ,,Искайте и ще ви се даде" (Лук. 11:9). Моли се на Всеблагня Бог да ти прати Светия Дух Утешителя, и когато дойде, Той ще те научи на всичко и ще ти открие всички тайнства. Него търси да ти бъде водач по пътя; Той не ще допусне в сърцето прелест или разсейване, не ще допусне мисъл на безделие, леност или дрямка; ще просветли очите, ще укрепи сърцето, ще възвиси ума. Към Него се прилепи, на Него вярвай, Него възлюби (отг. 136).
Когато виждаш, че хитростите на врага ти пречат да се молиш, не встъпвай в спор с него, а се постарай да призовеш името Божие и Бог ще ти помогне да преодолееш клопките му (отг. 424).
7. Свършената молитва се състои в това да беседваме с Бога, без да се разсейваме в мислите, като съсре¬доточаваме всички свои помисли и чувства. Човек навлиза в такова състояние тогава, когато умре за всички други хора, за света и за всичко в него. Такъв по време на молитвата няма в мислите си нищо освен това, че предстои пред Бога н беседва с Него (отг. 79).

ТРЕТИ РЕД
Поучително слово за авва Филимон "
1. За авва Филимон, отшелника, казваха, че се е затворил в някаква пещера, която се намирала неда¬леч от лаврата, наричана Ромиева, и се отдал на подвижнически борби, мислено повтаряйки си същото, което, както казват, си говорел и Великият Арсений: „Филимоне, защо си дошъл тук?" Дълго време живял той в тази пещера. Плетял въжета и кошници, които давал на иконома, а от него получавал малки хлебчета, с които се хранел. Не ядял нищо освен хляб и сол, и то не всеки ден. За тялото си очевидно съвсем нямал грижа, но упражнявайки се в съзерцание, имал божествено просветление и сподобявайки се от това с неизречимо тайновидство, пребивавал в духовно образование. Като отивал на църква в събота и неделя, той винаги вървял сам и вглъбен в себе си, без да позволява на никого да се приближава, за да не разсейва работата на ума си. Там той винаги заставал в ъгъла и с лице обърнато надолу, изливал в непрекъснато умиление потоци от сълзи, насочвайки ума си към паметта на сърцето и образите на Светите отци, особено към Арсений Велики, когото всячески се стремял да следва.
2. Когато в Александрия и околностите й се появила ерес, той се оттеглил в Никаноровата лавра. Боголюбивият Павлин го приел, дал му своето уединено място и му осигурил пълно безмълвие. Цяла година не разрешил на никого да се види с него и сам ни най-малко не му досаждал освен във времето, когато му донасял необходимия хляб. Дошло Светото Христово Възкресение. Когато се срещнали, започнали беседа и станало дума за пустинническия живот, тогава Филимон разбрал, че и благоговейният брат Павлин също има прекрасното намерение да стане пустинножител, богато го подхранвал със подвижнически слова, писани и неписани, като показвал на всички, че без пълно уединение е невъзможно да се угоди на Бога, както някъде казва и Мойсей, богопросветеният отец, че "безмълвието ражда подвиг, а подвигът ражда плач, плачът - страх, а страхът - смирение, смирението -прозрение, прозрението - любов, любовта пък прави душата здрава и безстрастна и едва тогава човек познава, че не е далеч от Бога".
3. Той (Филимон) му казвал: „Трябва чрез безмълвието да очистиш съвършено ума си и да му дадеш непрекъснато духовно занимание. Както очите, обръщайки се към чувственото, се дивят на това, което виждат, така и чистият ум, обръщайки се към мисленото, се възхищава духовно от съзерцаемото така, че дори не можеш да го отклониш от това. И доколкото той посредством безмълвието се освобождава от страстите и се пречиства, дотолкова придобива и познание (за духовните неща). Умът става съвършен едва тогава, когато вкуси истинското познание и се съедини с Бога. Тогава той придобива царско достойнство, не чувства бедността си и не се увлича от низки пожелания дори и да му предлагаш всичките царства. И така, ако искаш да достигнеш такива добрини, бягай от света и с усърдие тръгни по пътя на светците. Остави грижата за външния си вид, със смирение носи бедни одежди. Имай прост нрав, простодушна реч, ходи без тщеславие, говори без преструвки. Обикни да живееш в оскъдица и без чуждо попечителство. Най-вече се погрижи за опазването на ума и трезвостта си, търпеливо понасяй всякакви тегоби и всячески съхранявай придобитите вече духовни блага ненакърнени и неизменни. Зорко внимавай в себе си и не приемай нито една от тайно промъкващите се страсти. Защото, макар че безмълвието укротява душевните страсти, ако им се позволи да се разгарят и изострят, те обикновено още повече освирепяват и още по-силно влекат към греха онези, които допускат това. Така и телесните рани, ако се трият и разчесват, стават неизлечими. Дори една дума може да отдалечи ума от Божията памет тогава, когато бесовете ни влекат към това и чувствата се съгласяват с тях. Голям подвиг и страх е да се опази душата. И така, ти трябва напълно да се отдалечиш от света и като го забраниш на душата си без каквото и да е състрадание към тялото, да станеш безграден, бездомен, безимотен, безсребърник, нестежателен, безгрижен, несъпричастен, невежа в човешките дела, смирен, състрадателен, благ, кротък, с тих нрав, готов да приемаш от божественото познание вразумителни отражения в сърцето. Защото и върху восък не може да се пише, ако отнапред не се изтрият отпреди начертаните върху него букви, както ни учи на това Василий Велики. Такъв е бил ликът на светците, които съвсем се оттегляли от всички светски нрави и са пазили в себе си непокътната небесната мъдрост, просветили се с божествените закони и заблестели с благочестиви дела и слова, умъртвявайки земните окови с въздържание, страх Божи и любов. Защото с непрестанна молитва и поучение в Божествените писания се отварят очите на ума и се съзира Царят на Силите, и радостта става голяма, а в душата силно се възпламенява неудържимо божествено желание. При това под действието на Духа същото става и с плътта и човек цял става духовен. Ето какво постигат извършителите на блаженото безмълвие и най-строгия подвижнически живот, които, отказали се от всякакво човешко утешение, беседват сами непрестанно с Единия съществуващ на небето Владика".
4. Като изслушал това,  онзи боголюбив брат, уязвен с божествена любов в душата, оставил своето място и заедно с него (Филимон) достигнал скита, къде¬то най-великите отци са извървели пътя на благочести¬ето. Те останали да живеят в лаврата на свети Йоан Колов и се поверили на грижите на иконома й, понеже желаели да пребивават в безмълвие. И те пребивавали там в пълно безмълвие с Божията благодат, излизайки само в събота и неделя за общите църковни събрания, като другите дни оставали в килиите си, при това все¬ки извършвал молитвата и служението самостоятелно.
5. Светият старец (Филимон) имал такова прави¬ло: през нощта пеел целия Псалтир и 9-те песни, поме¬стени в Псалтира; без да бърза и без суета четял едно зачало от Евангелието; след това сядал и оставал така, като изричал в себе си: „Господи, помилуй!" - с пълно внимание дотогава, докато вече не можел да огласява този призив; и едва тогава си позволявал да поспи. След това на разсъмване пеел първия час и седнал с лице на изток, пеел ту псалмите, ту четял от Апостола и Евангелието. Така прекарвал целия ден, непрестан¬но извършвайки песнопение, молейки се и наслажда¬вайки се на съзерцанието на небесното; умът му тол¬кова често бил отвеждан в съзерцание, че той не знаел дали се намира на земята.
6. Братът, виждайки, че той с цялото си усърдие извършва молитвеното служение и понякога съвсем се променя от божествените помисли, му казал: „Трудно ли ти е, отче, на стари години така да умъртвяваш и да поробваш тялото си?" Той му отговорил: „Повярвай ми, Бог е вложил в душата ми такова усърдие и такава любов към молитвеното служение, че не ми е по сили¬те изцяло да я удовлетворявам; а любовта към Бога и надеждата за бъдещи блага побеждава телесната не¬мощ." Така цялото му желание бивало въздигано умно на небесата по всяко време, дори и на трапезата.
7. Веднъж един брат, който живеел с него, го запитал какви биват тайните на съзерцанието? И той, като видял неговата настойчивост и че искрено търси назидание, казал: „Казвам ти, чедо, че на този, чийто ум е напълно пречистен, Бог открива да види самите служебни сили и чиновете (ангелски)."
8. Той го попитал и за следното: „Защо, отче, от цялото Божественото Писание се услаждаш най-вече от Псалтира и защо, като пееш тихо, изглежда така, сякаш разговаряш с някой?" На това Филимон му отвърнал: „Бог е запечатал в душата ми силата на псалмите, както в самия пророк Давид, и аз не мога да се откъсна от наслаждението на скритите, в тях съзерцания, защото те обхващат цялото Божествено Писание." Той изповядал това пред питащия с велико смирение за негова полза и след дълга молба да го стори.
9. Един брат на име Йоан, тръгнал от крайморските места и дошъл при този свят и велик старец Филимон, паднал в нозете му и казал: „Какво да напра¬вя, отче, за да се спася, защото умът ми се носи и витае натам -насам и където не трябва?" Като помълчал малко, старецът рекъл: „Тази болест (душевна) е характерна за онези, които по същност са външни, и пребивава в тях. И в тебе я има, защото ти още не си придобил напълно любовта към Бога, още не е дошла топлотата на любовта към Него и познанието Му." Братът му казва: „Какво да сторя, отче?" Онзи му рекъл: „Иди и придобий съкровено поучение в сърцето си и то ще очисти ума ти." Понеже не бил посветен в това, което се криело зад тия думи, братът запитал стареца: „Какво е това съкровено поучение, отче?" И той казал: „Иди и придобивай трезвост в сърцето си, а в мисълта си трезвено със страх и трепет изричай: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме! Така нарежда на новозапочналите и блаженият Диадох."
10. Братът си отишъл и с Божията помощ и по молитвите на отеца се успокоил, като се насладил за кратко от това поучение. Но след време наслаждението отстъпило и той вече не можел трезвено да извършва това и да се моли. Затова отишъл пак при стареца и му разказал за случилото се. Старецът му казал: „Сега ти позна пътя на безмълвието и умното възношение и вкуси произтичащата от тях сладост. Имай ги винаги в сърцето си - ядеш ли или пиеш, беседваш ли или се намираш на път, или в килията седиш, не преставай с трезва мисъл и неблуждаещ ум да се молиш, да пееш и да се поучаваш в молитви и псалми; дори при извършва¬нето на най-необходимите си потребности не позволя¬вай на ума си да бъде празен, но го карай съкровено да се поучава и да се моли. Така ти ще можеш да разбереш дълбочината на Божественото Писание и скритата в него сила, да дадеш на ума си непрестанна работа и да изпълниш апостолското слово, което запо¬вядва: „Непрестанно се молете." Непрекъснато внимавай върху себе си и пази сърцето ти да не приема лоши, суетни и вредни помисли; но винаги, когато спиш, пиеш или беседваш, нека сърцето ти тайно, мислено ту се поучава в псалмите, ту се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме!" Когато пееш псал¬мите с езика си, внимавай да не казваш едно с устата, а към друго да се насочва мисълта ти."
11. Братът попитал още: „Много суетни мечтания срещам в съня си." Старецът му казал: „Не бъди ле¬нив и малодушен, а преди да заспиш, за да те възпри¬еме Бог, извърши достатъчно молитви в сърцето си, противостоейки на помислите и на опитите на дявола да те води по своята воля. Колкото сили имаш, се гри¬жи да заспиваш с псалми на уста и с умно поучение, като не позволяваш на ума си поради безделие да при¬ема чужди помисли, а с каквито помишления си се молил, поучавайки се в тях, легни на одъра си, за да пребъдват те в тебе, докато спиш, а и когато се събу¬диш, да беседват с тебе. Преди да заспиш, изричай също и светия Символ на православната вяра, защото да прославяш Бога, е както източникът, така и опазва¬нето на всички блага."

12. Братът го попитал още: „Поради любовта си, отче, кажи ми какво е делото на твоя ум? Научи ме, за да се спася и аз." Той му казал: ,,3ащо любопитстваш да узнаеш?" Онзи станал, прегърнал краката на свете¬ ца и ги целувал, като умолявал да му каже. След доста дълго време старецът казал: „Ти още не можеш да
понесеш това. Да дава на всяко чувство подходящо
дело е свойствено на мъж, свикнал да живее в благата
на правдата; и не е възможно с този дар да се сподоби
онзи, който не е станал напълно чист от суетните помисли на света. Затова, ако искрено го желаеш, дръж съкровеното поучение в чисто сърце.
 Защото, ако пребъде в тебе непрестанно молитвата и поучението в Писанията, ще се разтворят очите на душата ти и ще
настъпи в нея велика радост и едно неизразимо и горещо чувство, при това Духът ще съгрее и плътта така, че целият човек ще стане духовен. И така, било нощем или денем, ако Бог те сподоби да се помолиш неразсеяно с чист ум, остави молитвеното си правило и с колкото сили имаш, се постарай да се прилепиш към Него и Той ще просвети сърцето ти в това духовно дело, с което си се заел."
Към това той добавил: „Някога при мене дойде един старец и когато го запитах как е устроен умът му, ми рече: „Две години пребивавах в молитва пред Бога и от цялото си сърце най-прилежно Го умолявах да ми дарува непрестанно и неразсеяно да се запечата в сърцето ми молитвата, която Той е предал на учениците си, и милосърдният Господ, виждайки моите труд и търпение, най-сетне ми даде просимото."
И ето какво още още му говорел той (авва Филимон): „Суетните помисли за нещата, които присъстват в душата, са недъг на празнолюбивата и отдадена на безделието душа; затова според Писанието ние трябва да опазваме ума си, да пеем разумно и без разсейване и да се молим с чист ум. И така, брате, Бог иска да показваме усърдието си към Него първо с труда (на подвижничеството и вършенето на добро), след това с любовта и непрестанната молитва - а Той ще ни даде пътя към спасението. Ясно е, че няма друг път, отвеждащ към Небето освен пълното отстраняване от всичко зло, придобиването на всичко благо, съвършената любов към Бога и съпребиваването с Него в преподобие и правда, така че когато се сдобие с това, човек скоро ще се издигне към небесния лик. Но при това, за да възлезе на тази висота, всеки желаещ трябва незабавно да умъртви връзките си със земята, защото, когато душата ни се наслади на съзерцанието на истинското благо, тя никога вече не се завръща към нито една от страстите, възбуждани от греховната сласт, но отвърната от всякакво телесно сладострастие, с чиста и нескверна мисъл приема явяването на Бога. И така, необходимо е усърдно да пазим себе си и да положим много телесни трудове и очистване на душата, за да се всели Бога в сърцата ни и за да можем след това безгрешно да изпълняваме божествените Му заповеди и Той Сам да ни учи да спазваме твърдо законите Му, изпускайки като слънчеви лъчи Своите въздействия върху ни чрез вложената в нас благодат на Духа. С трудове и изкушения трябва да очистим образа, по който сме били създадени разумни и способни да възприемаме всякакво познание и уподобяване на Бога, носейки чисти от злото чувства, като ги претопяваме в пещта на изкушенията и ги претворяваме в царско достойнство. Бог е създал и човешкото естество причастно на всякакво благо, можещо мислено да съзерцава ликовете на Ангелите на славата, Господствата, Силата, Началата, Властите, Непристъпната Светлина и Пресветлата слава. А когато постигнеш някаква добродетел, гледай да не те превъзнася помисълът ти над брата ти, защото ти си я постигнал, а той е бил нерадив, понеже това е началото на гордостта. Когато се бориш с някоя страст, гледай да не униваш и да не бъдеш малодушен пред трудната битка, но въстанал, падни пред лицето на Бога и от цялото си сърце повтаряй с пророка: ,,Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят..." (Пс. 34:1), защото не съм силен против тях. И Той, виждайки смирението ти, скоро ще ти прати помощта Си. Когато вървиш с някого на път, не се впускай в суетна беседа, но дай на ума си неговата духовна работа, за да пребъдват в него благият навик и забравата на светските страсти, а и да не напуска пристана на безстрастието."




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristiqnskaprosveta
Категория: Други
Прочетен: 193343
Постинги: 134
Коментари: 122
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031