Дъждовният облак над листа е ръката ти,
която търси да ми купи ветрило.
Дъждовният облак се изчервява,
влюбва се в чадъра на една монахиня
- тя в профила на ангела-хранител.
Ветрилото се разтваря -
ти още го разглеждаш в магазина, -
възхищението ти напоява лятото,
розите израстват, забравили,
че ще ги отрежат за букети.
Чакам те, сложила рокля и червило,
знаейки за бодлите.