https://thepositivestory.wordpress.com/totalitarism
Ако искате да следите всички нови статии в Позитивни истории, харесайте моята фейсбук страница - https://www.facebook.com/pozitivnataistoria .
Боян Чипанов, 10.05.2017
Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com
Email : thepositivestory2016@gmail.com
Ето и самата статия, която съм публикувал на сайта си:
В настоящата статия ще разгледаме тоталитаризма в неговите две разновидности – нацизъм и комунизъм. Няма да разгледаме абсолютната монархия, защото тя е доста далечна от нас като строй, а и там населението просто се подчинява, няма чак такъв култ и делириум към определена идея.
Всяка форма на тоталитаризъм е опасна и обикновено взима много жертви. Като типични форми на на тоталитаризма са неговите две разновидности – десен или нацизъм, и ляв или комунизъм. Понеже често критикувам жестокостта на нацизма, хората обичат да ме обвиняват за комунист. Но за мен нацизмът и комунизмът са двете лица на едно и също нещо и колкото повече ги опознаваме, разбираме, че нацизмът и комунизмът имат един и същ корен и постигат едно и също – тотален упадък и множество несправедливи убийства.
Нека започнем от перфектните им идеи :
- комунистите смятат, че е възможно всички да станем абсолютно равни, да няма бедни и богати, всички да живеем щастливо в една прекрасна комуна. Чисто теоретично звучи прекрасно. Но е една утопия, която реално е невъзможна.
- нацистите или така наречените крайни националисти пък смятат, че превъзхождат черни, зелени, бенбени, че те имат повече права от другите, че трябва да получат по-доброто от различните, че те са привилегировани, над другите, че са богоизбрани, специални и искат да отнемат правото на различните за щастие.
И ако човек се задълбочи в анализа на двете системи (ще разгледам като примери СССР и Нацистка Германия), ще види страшно много прилики:
- пожизнен диктатор начело и силно структурирана йерархияa
- начело и на нацистите, и на комунистите седи лидер, който е обожествяван. Приписват му се само положителни човешки качества – той е силен, смел, здрав, умен, мъдър и справедлив. Той спазва идеала на собствената си система – или е произлязъл от беден трудолюбив народ (при комунизма), или е с най-чистата кръв (при националсоциализма). Неговите решения са закон, всики зверства и тъпи решения са приветствани като божествено слово.
- няма свобода на себеизразяванетоa
- вестници, телевизия, радио, масмедии, книги – всички методи за комуникация са подчинени на партията и лидера. В тях винаги се възхвалява режима или най-малкото не се пише негативно за него. Почти всички вестници и телевизии са специално ориентирани към пропаганда. Има стриктен надзор и контрол над словото – всеки дръзнал дори леко да противоречи на режима бива пращан в затвор или дори убиван.
- изявени врагове
- режимът винаги има врагове, които се преследват. Евреите, богатите, капиталистите, комунистите (при нацистите), нацистите (при комунистите), либералите, демократите – нацизмът и комунизмът винаги имат врагове. Те се хранят от омразата. Винаги намират нови и нови врагове и ги унищожават – жестоко, безмилостно и последователно. Веднъж станал враг ти не можеш да се спасиш – преследван си до дупка. Имотите на врагът са заграбвани и използвани от политическата върхушка уж „за доброто на народа“.
- потискане на различните
- различните, несъгласните, черните, евреите, богатите, буржоазията, обратните, интелигенцията, поетите, писателите – всички, които по някакъв начин противоречат на комунистическата или нацистката програма, всички различни, са поголовно унижавани, пращани в концентрационни лагери, измъчвани и жестоко убивани. Репресивният апарат действа безотказно срещу „враговете“ на идеята. Дори да искаш, нямаш шанс да се измъкнеш.
- пропагандаa
- липсата на свобода на словото е допълнена с масова, цинична, лъжлива пропаганда. Възхваляване на лидера, системата, строя, колко хубаво живеят хората и непрекъснато опетняване с лъжи на враговете, които само чакат да ни прецакат – гадните лоши евреи/демократи или каквито са там, само дебнат да навредят на милото нацистко/комунистическо отечествоa
- култ към личността
- за това вече говорихме – непрестанен култ към лидера, обожествяването му. Всяко негово действие е велико, спуснато свише и безропотно трябва да се следва. Обикновено на лидера са приписвани нелепи качества – той е най-добрият спортист, шахматист, математик, певец и всичко на едно … типично за социопатското поведение на римския император Нерон.
- крадлива политическа класа
- в тези режими политиците уж спасяват бедните, слабите, недоволните, а реално те използват и живеят на гърба на народа. Това е типично и за демократичната система, но при комунизмът и нацизмът е особено цинично и смешно, защото диктаторите там обикновено се пишат най-добрите хора на света, мислещи само за народа. В същото време те използват всички заграбени от „лошите“ богатства – имения, вили, дворци, пари, богатства, всичко е за управляващите и неговите лакеи.
- лагери за „враговете“ на идеята
- враговете – различните, несъгласните – са жестоко преследвани, изтезавани, убивани. Всеки дръзнал да изрази несъгласие, всеки различен от идеала е убиван, преследван, измъчван. За целта се изграждат лагери от затворен тип далеч от хорските очи, където се извършват адски мъчения и масови убийства
- масови манифестации
a
- култът към личността е допълван от мегаломански манифестации, където се отдава почит на лидера-слънце. Всичко това е съпътствано от показно представяне на военна техника и всякакви достижения на режима.
- държавно управление на икономиката
- при комунизма всички предприятия са държавни. При нацизма има частна собственост, но тя работи в полза на държавата. Частници, които не отговарят на идеала – чиста раса – или не са съгласни да произвеждат, каквото е нужно за режима, бързо биват затривани, а имуществото им конфискувано. При комунизма няма такива драми, просто защото всичко е държавно. Частната собственост е отнета още в началото на режима, богатите са избити или потискани. Нацизмът се храни с войната, с кражбите на богатствата на евреите, а комунизмът с кражбата на богатствата на богатите. И двата режима са фалиращи в условията на свободни пазари и свободно движение на стоки и услуги.
- голям военен и полицейски апарат, използващ репресии
- полицията и армията са в огромни размери. Има голям шпионски апарат, а в шпионажа е включено и мирното население. Доносничеството процъфтява. Хората се страхуват от полицията, лагерите и армията, и затова избягват да говорят свободно. Полицията използва насилнически методи на работа и антихуманни действия. Обикновено има полувоенни формирования, ученици, младежи са включвани в бригади, чавдарски и SS организации.
- издигане чрез мазнене и угодничество
- в професията си се издигат хората, които са най-верни на идеологията, които се мазнят най-много на партията, които имат добри семейни корени, а не – най-способните. Мъжките качества като честност, справедливост са заменени от мазнене и лакейство на политическата конюнктура.
- всяване на страх
- понеже системата не е стабилна, непрестанно се всява страх в народа – страх от евреите, от либералните, от демократите, от американците и т.н. Чрез страх се мобилизират големи маси от население, които следват лидета безропотно. А ако не се подчиняваш, си заплашен от разстрел или лагер. Чрез страх народът се подчинява безропотно, няма стачки и протести, а неудобните са наказвани жестоко.
- избори, които са безмислени
- изборите, ако съществуват, са абсолютно проформа.
- подкупване на населението с „благинки“
- евтин хляб, безплатни зрелища, евтини билети за транспорта – да няма крайно бедни за сметка на всичко останало, което описахме до тук. Никой не умира от глад, но и няма никакъв смисъл от развитие – глупакът и умникът взимат еднакво. Това е особено валидно за комунизма. Частната инициатива е тотално срината. Предприемчивостта е безмислена и потъпквана.
- съдбата на човек е силно обвързана с държавната политика
- обикновеният човек и неговата съдба е силно зависима от държавата. В почти всяко държавно устройство и система има обществен договор, според който хората се отказват от определени свободи срещу определени придобивки – полиция, армия, здравеопазване, пожарна безопастност, пенсии. Но при тоталитарните режими хората се отказват от твърде много права – свбода на словото, свобода на преследване на щастието си, свобода да бъдат различни, свобода на волята в замяна на някакви мними придобивки като малко по-евтин салам да речем. Но и този евтин салам след време се плаща, ако не от конкретния човек, то от обществото. Защото няма как да не си платиш.
Хората, които най-лесно се поддават на манипулациите на тези идеологии, обикновено имат някакви проблеми – недоволни са от живота си, искат да живеят живота на някой друг, страх ги е от различните, безработни са, ниско платени, имат дългове и трудности с плащане на сметките.
Може още да се пише за комунизма и нацизма, но това са основите, които ни показват реално, колко си приличат. Това са като два еднакви развалени бонбона, облицовани в красив фалшив станиол.
а
а
Боян Чипанов, 10.05.2017
Тоталитаризъм. Нацизъм и комунизъм – две...
По случай девети септември малко размисл...